12 feb 2009, 18:43

Нямаха...

  Poesía
1K 0 0
 

Виждаха се от небето -

две несбъднати съдби...

Търсеха се

във на другия сърцето.

И се губеха...

В сълзите си,

и в тишината

на убитите лъжи...

...

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само старата,

изпитана агония,

караше ги

все да чувстват -

смъртоносно

и без жал...

 

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Нямаха и бъдеще -

всичко бе минало!...

Самотно,

кратко минало...

...

А във ръката,

със готовност

ги отдавна чакаше

кинжал...

.....................................

.....................................

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само бегъл спомен

за прегръдка кървава.

За капки топла кръв.

И трупове студени

със премръзнали сърца...

......................................

Нямаха история.

Обречени на тъмнина...

Две съдби -

смъртно пронизани,

се търсеха

на другия в кръвта...

 

И се губеха...

........................................

Само този бе

възможния финал...

.........................................

Те нямаха история...

.........................................

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лилия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...