12 февр. 2009 г., 18:43

Нямаха...

1K 0 0
 

Виждаха се от небето -

две несбъднати съдби...

Търсеха се

във на другия сърцето.

И се губеха...

В сълзите си,

и в тишината

на убитите лъжи...

...

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само старата,

изпитана агония,

караше ги

все да чувстват -

смъртоносно

и без жал...

 

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Нямаха и бъдеще -

всичко бе минало!...

Самотно,

кратко минало...

...

А във ръката,

със готовност

ги отдавна чакаше

кинжал...

.....................................

.....................................

Нямаха история.

Нямаха си и финал.

Само бегъл спомен

за прегръдка кървава.

За капки топла кръв.

И трупове студени

със премръзнали сърца...

......................................

Нямаха история.

Обречени на тъмнина...

Две съдби -

смъртно пронизани,

се търсеха

на другия в кръвта...

 

И се губеха...

........................................

Само този бе

възможния финал...

.........................................

Те нямаха история...

.........................................

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...