30 may 2019, 20:18  

Нямам име! Аз съм просто жена!

  Poesía
1.2K 16 16

Дълъг път извървях отдалече,

търся само подслон за нощта,

ще отдъхна, но без да ти преча

и ще тръгна преди утринта.

 

Хляб си нося, трапеза не слагай,

не разпитвай защо съм дошла.

Като птица от бурята бягам.

Нямам име! Аз съм просто жена!

 

Подир мен ако някога тръгнеш,

знай, че трудна е мойта следа,

много често отвън ще замръкваш

спрял до нечия чужда врата...

 

но те моля, назад не поглеждай,

тъй ще бъдеш по-близо до мен!

Всеки път крие малка надежда,

всяка нощ се превръща във ден!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Руми Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, че поспряхте на моята страничка, Албенка, DPP (SMooth)
  • Откровено е, хареса ми. Който иска ще оцени, ако му стиска.
  • Тук си различна, Руми... Някак странна и тайнствена... Хареса ми, поздравявам те!
  • Марко, Гавраил, Мария, Антоан, Доче, Иржи, приемете моето огромно "Благодаря" за това, че прочетохте и оценихте стихотворението ми! Прекрасна нова седмица ви пожелавам!
  • Харесвам перфектните ти стихове,Руми,в които има много неща-грам тъга,троха от надежда и щипка респект!Тъкмо написах това и засвириха сирените за 2.юни.Спрях,за да отдам почит,а от тия звуци настръхвам...Та тая жена с килограми сила и също толкова чар си ти...Майсторски изразяваш дори дребни неща по неповторим,той си начин със силно въздействие!!Аплодисменти!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...