Нямам име! Аз съм просто жена!
Дълъг път извървях отдалече,
търся само подслон за нощта,
ще отдъхна, но без да ти преча
и ще тръгна преди утринта.
Хляб си нося, трапеза не слагай,
не разпитвай защо съм дошла.
Като птица от бурята бягам.
Нямам име! Аз съм просто жена!
Подир мен ако някога тръгнеш,
знай, че трудна е мойта следа,
много често отвън ще замръкваш
спрял до нечия чужда врата...
но те моля, назад не поглеждай,
тъй ще бъдеш по-близо до мен!
Всеки път крие малка надежда,
всяка нощ се превръща във ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Руми Всички права запазени
