2 ene 2009, 10:13

Нямаш право да ме нараняваш 

  Poesía » De amor
934 1 2

Разочарование. Сама съм...
нощта е дълга, ти отново ме уби...
страх ме е да вярвам на тези очи,
страх ме е да живея с мечти...

Студено е. Треперя...
зная, всичко те притиска,
примирявам се и зъби стискам,
а как безумно с тебе да съм искам...

Мълчиш. Полудяваш...
щом истината пак в лицето ти захвърля,
а аз - когато пак небрежно ме отхвърляш
и как парченцата от сърцето ще закърпя...

Специална съм. Не съм обикновена...
Мога да чувствам, макар да наранявам,
мога с усмивки винаги да те дарявам,
но нямаш право все да ме раняваш...

Всеки може да обещае, но кой може да изпълни обещаното...

© Нямам Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??