Нямаш право да ме нараняваш
Разочарование. Сама съм...
нощта е дълга, ти отново ме уби...
страх ме е да вярвам на тези очи,
страх ме е да живея с мечти...
Студено е. Треперя...
зная, всичко те притиска,
примирявам се и зъби стискам,
а как безумно с тебе да съм искам...
Мълчиш. Полудяваш...
щом истината пак в лицето ти захвърля,
а аз - когато пак небрежно ме отхвърляш
и как парченцата от сърцето ще закърпя...
Специална съм. Не съм обикновена...
Мога да чувствам, макар да наранявам,
мога с усмивки винаги да те дарявам,
но нямаш право все да ме раняваш...
Всеки може да обещае, но кой може да изпълни обещаното...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
