Нямаш право да ме нараняваш
Разочарование. Сама съм...
нощта е дълга, ти отново ме уби...
страх ме е да вярвам на тези очи,
страх ме е да живея с мечти...
Студено е. Треперя...
зная, всичко те притиска,
примирявам се и зъби стискам,
а как безумно с тебе да съм искам...
Мълчиш. Полудяваш...
щом истината пак в лицето ти захвърля,
а аз - когато пак небрежно ме отхвърляш
и как парченцата от сърцето ще закърпя...
Специална съм. Не съм обикновена...
Мога да чувствам, макар да наранявам,
мога с усмивки винаги да те дарявам,
но нямаш право все да ме раняваш...
Всеки може да обещае, но кой може да изпълни обещаното...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нямам Все права защищены
