29 dic 2018, 22:13

Нямо кино

  Poesía
641 4 4

Пред погледа ми като на екран

преминаха безшумно стихове.

Животът ли прибира свойта дан

или смъртта си връща с лихвите?

 

29.12. 2018   3.00

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря подобно, Влади.
  • след низ от нещастия все следва да ми се случи и нещо хубаво" и това ме прави по-щастлива. Ако ми се случват много хубави неща едно след друго, ставам подозрителна и си мисля: "Какво ли лошо предстои, пак по теория на вероятностите." Оттам идва и поговорката "Нощта е най-тъмна преди разсъмване". А ако ме хване "поетичното разстройство" и пиша в несвяст, се чувствам като подета от течението на река, която не извира от мен и по повърхността й плуват пластмасови бутилки, които потракват, но са празни и са само далечно ехо от кристалния гонг, който понякога успявам да уловя и се опитвам да предам със стиховете си. Но да не изпадам и в "коментарна логорея". Усмивка. Стойчо, това не се отнася за теб, говорех за себе си, твоите коментари са винаги добре дошли на страницата ми, благодаря.
  • Вчера в коментарите към едно произведение Безжичен написа "Нямаме нужда от такава логорея". Стихотворението е с подобно послание. Аз също нямам нужда от такава. Но имам една шантава теория за късмета и творчеството, която може да не се хареса на всички. Преди години често пусках тото и забелязах, че отначало печеля, тройки, тук-там по някоя четворка, но все пак печеля. Но ако продължавах да играя, късметът ми изчезваше и спирах да печеля. Затова ми се струва, че той някак се акумулира, натрупва, за което е нужно време, през което не играеш. Когато натрупаното се изчерпва, спираш да печелиш. Мисля, че същото е и с творчеството. И че на нас ни се "отпуска" определено количество стихове, които трябва да напишем през живота си и ако пишем в несвяст денонощно, лимитът ни бързо ще свърши. Затова, "логореята", която съм описала, я свързвам по-скоро със смъртта. По същия начин е и с щастливите и тъжните моменти в живота. Когато съм нещастна, си казвам: "Е, по теорията на вероятностите...
  • Въпрос, който всеки от нас трябва да си задава...

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....