29 дек. 2018 г., 22:13

Нямо кино

643 4 4

Пред погледа ми като на екран

преминаха безшумно стихове.

Животът ли прибира свойта дан

или смъртта си връща с лихвите?

 

29.12. 2018   3.00

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря подобно, Влади.
  • след низ от нещастия все следва да ми се случи и нещо хубаво" и това ме прави по-щастлива. Ако ми се случват много хубави неща едно след друго, ставам подозрителна и си мисля: "Какво ли лошо предстои, пак по теория на вероятностите." Оттам идва и поговорката "Нощта е най-тъмна преди разсъмване". А ако ме хване "поетичното разстройство" и пиша в несвяст, се чувствам като подета от течението на река, която не извира от мен и по повърхността й плуват пластмасови бутилки, които потракват, но са празни и са само далечно ехо от кристалния гонг, който понякога успявам да уловя и се опитвам да предам със стиховете си. Но да не изпадам и в "коментарна логорея". Усмивка. Стойчо, това не се отнася за теб, говорех за себе си, твоите коментари са винаги добре дошли на страницата ми, благодаря.
  • Вчера в коментарите към едно произведение Безжичен написа "Нямаме нужда от такава логорея". Стихотворението е с подобно послание. Аз също нямам нужда от такава. Но имам една шантава теория за късмета и творчеството, която може да не се хареса на всички. Преди години често пусках тото и забелязах, че отначало печеля, тройки, тук-там по някоя четворка, но все пак печеля. Но ако продължавах да играя, късметът ми изчезваше и спирах да печеля. Затова ми се струва, че той някак се акумулира, натрупва, за което е нужно време, през което не играеш. Когато натрупаното се изчерпва, спираш да печелиш. Мисля, че същото е и с творчеството. И че на нас ни се "отпуска" определено количество стихове, които трябва да напишем през живота си и ако пишем в несвяст денонощно, лимитът ни бързо ще свърши. Затова, "логореята", която съм описала, я свързвам по-скоро със смъртта. По същия начин е и с щастливите и тъжните моменти в живота. Когато съм нещастна, си казвам: "Е, по теорията на вероятностите...
  • Въпрос, който всеки от нас трябва да си задава...

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...