Dec 29, 2018, 10:13 PM

Нямо кино

  Poetry
642 4 4

Пред погледа ми като на екран

преминаха безшумно стихове.

Животът ли прибира свойта дан

или смъртта си връща с лихвите?

 

29.12. 2018   3.00

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря подобно, Влади.
  • след низ от нещастия все следва да ми се случи и нещо хубаво" и това ме прави по-щастлива. Ако ми се случват много хубави неща едно след друго, ставам подозрителна и си мисля: "Какво ли лошо предстои, пак по теория на вероятностите." Оттам идва и поговорката "Нощта е най-тъмна преди разсъмване". А ако ме хване "поетичното разстройство" и пиша в несвяст, се чувствам като подета от течението на река, която не извира от мен и по повърхността й плуват пластмасови бутилки, които потракват, но са празни и са само далечно ехо от кристалния гонг, който понякога успявам да уловя и се опитвам да предам със стиховете си. Но да не изпадам и в "коментарна логорея". Усмивка. Стойчо, това не се отнася за теб, говорех за себе си, твоите коментари са винаги добре дошли на страницата ми, благодаря.
  • Вчера в коментарите към едно произведение Безжичен написа "Нямаме нужда от такава логорея". Стихотворението е с подобно послание. Аз също нямам нужда от такава. Но имам една шантава теория за късмета и творчеството, която може да не се хареса на всички. Преди години често пусках тото и забелязах, че отначало печеля, тройки, тук-там по някоя четворка, но все пак печеля. Но ако продължавах да играя, късметът ми изчезваше и спирах да печеля. Затова ми се струва, че той някак се акумулира, натрупва, за което е нужно време, през което не играеш. Когато натрупаното се изчерпва, спираш да печелиш. Мисля, че същото е и с творчеството. И че на нас ни се "отпуска" определено количество стихове, които трябва да напишем през живота си и ако пишем в несвяст денонощно, лимитът ни бързо ще свърши. Затова, "логореята", която съм описала, я свързвам по-скоро със смъртта. По същия начин е и с щастливите и тъжните моменти в живота. Когато съм нещастна, си казвам: "Е, по теорията на вероятностите...
  • Въпрос, който всеки от нас трябва да си задава...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...