Ньой

28 nov 2015, 23:08

Poesía

583 0 3

Двадесет и седми единайсти

тежък, мрачен и брутален ден,

валякът на българските кости,

погубителят на поривът свещен!

Дълга сянка на позорен Ньой

и до днеска ни души,

подвига на гордия, безпримерен герой

обрасъл във забрава се руши.

Народ разкъсан във принуда

от бездушен диригентски пулт,

на същите от двадесет седми,

които днеска ги развяват в култ.

Печатът на наложения ред

преследва българския древен ген

в железен исторически калъп

да няма слънце в националния му ден!

Двадесет и седми- перманентен траур,

хомот премазващ и антинароден,

плющящо тържество на черен флаг,

зловещия хорал от трясък

на синджир безроден!

Тътенът на безизходните лета,

марширува със безочливото право,

диктатът на желязната пета

въздал е вечния закон на Ньой

да дави!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Eipril (Хари Спасов)

2017-03-16T21:05:25+02:00

Много горестно и с истинско чувство написано.Поздравления!Но кой ни докара до мелачката на Версайските договори?
ivaani (Радка Горанова)

2015-11-29T17:58:02+02:00

Усетих гнева и болката ти, силата на всяка дума от стихът ти! Харесах много и те поздравявам!
dimko63 (Димитър Павлов)

2015-11-29T13:53:24+02:00

Бравос адаш