Ньой
Двадесет и седми единайсти
тежък, мрачен и брутален ден,
валякът на българските кости,
погубителят на поривът свещен!
Дълга сянка на позорен Ньой
и до днеска ни души,
подвига на гордия, безпримерен герой
обрасъл във забрава се руши.
Народ разкъсан във принуда
от бездушен диригентски пулт,
на същите от двадесет седми,
които днеска ги развяват в култ.
Печатът на наложения ред
преследва българския древен ген
в железен исторически калъп
да няма слънце в националния му ден!
Двадесет и седми- перманентен траур,
хомот премазващ и антинароден,
плющящо тържество на черен флаг,
зловещия хорал от трясък
на синджир безроден!
Тътенът на безизходните лета,
марширува със безочливото право,
диктатът на желязната пета
въздал е вечния закон на Ньой
да дави!
© Димитър Христов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много горестно и с истинско чувство написано.Поздравления!Но кой ни докара до мелачката на Версайските договори?
-
Усетих гнева и болката ти, силата на всяка дума от стихът ти! Харесах много и те поздравявам!
-
Бравос адаш
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
