20 may 2025, 20:30

Нюансите на доброто

  Poesía
264 2 4

Гърбят се делата добри,

докато постигнат целта си.

А ценностите, една срещу друга,

спорят по между си:

 

Който следва сърцето си,

назован е добър.

Но и който слуша гласа на дълга си,

също зове се добър.

 

Жалостивият, с благост в душата,

назован е добър.

Но и който опримчва лъжата,

също зове се добър.

 

Който във всичко е пръв,

назован е добър.

Но и който дава предимство,

също зове се добър.

 

Смиреният в делата и словото,

назован е добър.

Но и борецът за новото,

също зове се добър.

 

Добродушният, избягващ борбата,

назован е добър.

Но и жадният за свободата,

също зове се добър.

 

Гърбят се делата добри,

докато постигнат целта си.

А ценностите, за или не,

все ще спорят по между си.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лидия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Стойчо!
  • Доброто се помни от близките ти хора!
    Злото измъчва до последно причинителят.
    Добронамереността опрощава дългове от всякакви интерпретации, но преди всичко в морален аспект.
    Зложелателят дори себе си не иска да промени,но се стреми да опорочава и тези около себе си.
    Катарзиса пречиства мислите,оттам и поведението. Но колко от нас го могат?
    Поздравления за творбата ти да бъде един истински катарзис, Лидия!🙂💞🌹
  • Благодаря сърдечно,!
  • Така е. Много са измеренията на доброто и всяко от тях говори за човека, който го прави! Поздравления за стиха!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...