О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,

отвлeчи ме за малко от моята самота,

нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,

ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...

Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася.

Ще затворя аз очи и ще мечтая, че до мен си ти,

ще заспя и в нощта лунна ще милвам лицето,

което копнея да целуна...

Но знам, че сладостта е само в съня...

И нека луната огрее момчето, за което тъй копнее ми

сърцето и може би, в съня си уморен, ти най после

ще сънуваш мен...

Под облаците шепна свойте мечти,

на безкрайно ярките звезди, те отвръщат ми,

да се отдам на съня, защото в него аз ще срещна

любовта...