10.11.2009 г., 16:32

О, дълга нощ

903 0 1

О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,

отвлeчи ме за малко от моята самота,

нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,

ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...

Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася.

Ще затворя аз очи и ще мечтая, че до мен си ти,

ще заспя и в нощта лунна ще милвам лицето,

което копнея да целуна...

Но знам, че сладостта е само в съня...

И нека луната огрее момчето, за което тъй копнее ми

сърцето и може би, в съня си уморен, ти най после

ще сънуваш мен...

Под облаците шепна свойте мечти,

на безкрайно ярките звезди, те отвръщат ми,

да се отдам на съня, защото в него аз ще срещна

любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жулиета Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...