О, дълга нощ, няма ли да свършиш най-сетне,
отвлeчи ме за малко от моята самота,
нека да заспя, защото в съня ти си тук при мен сега,
ти си вече мой и изчезва на страха ужасния вой...
Лекият повей ме понася, а славеят тъй сладко му приглася.
Ще затворя аз очи и ще мечтая, че до мен си ти,
ще заспя и в нощта лунна ще милвам лицето,
което копнея да целуна...
Но знам, че сладостта е само в съня...
И нека луната огрее момчето, за което тъй копнее ми
сърцето и може би, в съня си уморен, ти най после
ще сънуваш мен...
Под облаците шепна свойте мечти,
на безкрайно ярките звезди, те отвръщат ми,
да се отдам на съня, защото в него аз ще срещна
любовта...
© Жулиета Стоянова Всички права запазени