1 may 2020, 10:54

Огледално

  Poesía
2.1K 6 16

Зад стъклото огледални истини

пазят съвестта.

И прозират в сънища измислени

чар и доброта.

 

Огледален образ. Зад стъклото -

силует на гняв.

Образът ти сам гребе с веслото

в свой измамен свят.

 

Огледална илюзорност. Стъклена.

Пукната душа.

Пред лицето на доброто, пъклено

скача Сатана.

 

В огледална битка със измамата -

рана във гърба.

Тъжно стене любовта за правото.

 

  Огледално счупена съдба.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цветето Б. Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Аз благодаря за топлото внимание, с което ме даряваш! 🌹
  • Благодаря, че прочетох!
  • Няма за какво да те извинявам, нито ще изтрия коментара! 😊 Много съм благодарна за всяка една дума! Радвам се, че стихчето ми е провокирало размисъл. Отново благодаря от сърце!!!
    Хубава неделя за всички! 🌞🌸🌞🌸🌞🌸
  • Загадъчен стих, Цвете! Нещо те измъчва! Сатаната често се намесва, когато види някъде Доброто. Малкото камъче, често обръща колата. Гневът и илюзията са учители, огледалото отразява това, което е видяло....Зная, че загадката е, която прави стиха неповторим. Не умея да я постигам. Далеч съм от даровитите и трудно я разбирам. Откровен съм понеже те считам за приятел. Всеки има своя път. Спирам до тук... Извини ме, Цвете, за този коментар.Може би не трябваше да се намесвам повторно... Не се връзва с коментарите на другите. Можеш да го изтриеш и да забравиш за него.
  • Много благодаря, приятели!!!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...