1.05.2020 г., 10:54

Огледално

2.1K 6 16

Зад стъклото огледални истини

пазят съвестта.

И прозират в сънища измислени

чар и доброта.

 

Огледален образ. Зад стъклото -

силует на гняв.

Образът ти сам гребе с веслото

в свой измамен свят.

 

Огледална илюзорност. Стъклена.

Пукната душа.

Пред лицето на доброто, пъклено

скача Сатана.

 

В огледална битка със измамата -

рана във гърба.

Тъжно стене любовта за правото.

 

  Огледално счупена съдба.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветето Б. Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Аз благодаря за топлото внимание, с което ме даряваш! 🌹
  • Благодаря, че прочетох!
  • Няма за какво да те извинявам, нито ще изтрия коментара! 😊 Много съм благодарна за всяка една дума! Радвам се, че стихчето ми е провокирало размисъл. Отново благодаря от сърце!!!
    Хубава неделя за всички! 🌞🌸🌞🌸🌞🌸
  • Загадъчен стих, Цвете! Нещо те измъчва! Сатаната често се намесва, когато види някъде Доброто. Малкото камъче, често обръща колата. Гневът и илюзията са учители, огледалото отразява това, което е видяло....Зная, че загадката е, която прави стиха неповторим. Не умея да я постигам. Далеч съм от даровитите и трудно я разбирам. Откровен съм понеже те считам за приятел. Всеки има своя път. Спирам до тук... Извини ме, Цвете, за този коментар.Може би не трябваше да се намесвам повторно... Не се връзва с коментарите на другите. Можеш да го изтриеш и да забравиш за него.
  • Много благодаря, приятели!!!

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...