May 1, 2020, 10:54 AM

Огледално

  Poetry
2.1K 6 16

Зад стъклото огледални истини

пазят съвестта.

И прозират в сънища измислени

чар и доброта.

 

Огледален образ. Зад стъклото -

силует на гняв.

Образът ти сам гребе с веслото

в свой измамен свят.

 

Огледална илюзорност. Стъклена.

Пукната душа.

Пред лицето на доброто, пъклено

скача Сатана.

 

В огледална битка със измамата -

рана във гърба.

Тъжно стене любовта за правото.

 

  Огледално счупена съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветето Б. All rights reserved.

Comments

Comments

  • Аз благодаря за топлото внимание, с което ме даряваш! 🌹
  • Благодаря, че прочетох!
  • Няма за какво да те извинявам, нито ще изтрия коментара! 😊 Много съм благодарна за всяка една дума! Радвам се, че стихчето ми е провокирало размисъл. Отново благодаря от сърце!!!
    Хубава неделя за всички! 🌞🌸🌞🌸🌞🌸
  • Загадъчен стих, Цвете! Нещо те измъчва! Сатаната често се намесва, когато види някъде Доброто. Малкото камъче, често обръща колата. Гневът и илюзията са учители, огледалото отразява това, което е видяло....Зная, че загадката е, която прави стиха неповторим. Не умея да я постигам. Далеч съм от даровитите и трудно я разбирам. Откровен съм понеже те считам за приятел. Всеки има своя път. Спирам до тук... Извини ме, Цвете, за този коментар.Може би не трябваше да се намесвам повторно... Не се връзва с коментарите на другите. Можеш да го изтриеш и да забравиш за него.
  • Много благодаря, приятели!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...