О, глупост човешка
Гола пустиня е душата
ваша сър и от тя пустота
човека в мъки мре и за
божия закон нехае! Да сър,
слепец слепеца води ли
и двамата в ямата падат -
за там пътя винаги е
по- кратък! И Вие, като
слепец, правите и други
да са слепци- от такива,
като Вас, ямата ври и
кипи! О, глупост човешка!...
Който в стадото върви,
главата му под нож е
обречена да спи!... О, тая
ваша глупост води винаги
към ад- не жаля аз, че
си отивам млад!... Но за
света жаля, който по
трънлив път върви - от
вас глупци прокаран!...
Заран, Слънцето щом
заблести, с живот изпълва
се сърцето ми!... Но
падне ли пелената на
нощта, потънал в мисли
черни и суетни, аз знам -
една заран Слънцето
няма вече така да блести!
Мрак!... и вашите сенки
злокобни на тоя свят
господари!... И тъй, сър,
аз си отивам млад от
този свят!... И кой е казал,
че няма нищо вечно -
вашата прокобена душа
и човешката простота -
те са вечни! Сър, уви,
млад отивам си, но свободен!...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нако Наков Todos los derechos reservados
Вълнуват ме много тези неща, позна... Все си мисля, че човек сам не може да промени света, историята многократно го е доказвала, но ако хората се обединят... знам ли... но това обикновено става след някой глобален катаклизъм. Ти какво си мислиш... мога да бъда и сериозен 
