11 sept 2005, 14:34

О, Слава, когато си до мен ...

  Poesía
1.1K 0 0

Преди да тръгнеш, мила моя Слава,

вземи тетрадката

със белите корици.

В сърцето си дълбоко я сложи.

На нея е изписана душата ми

и всичко дето не успях

да ти разкажа

за себе си,

за нас,

за дните,

през които съм те чакал и искал съм те ...

 

Бъди до мен в разтворените листи

там някъде,

където аз ще съм

отекващия звук на Любовта ни...

Преди да тръгнеш, мила моя Слава

вземи тетрадката

в сърцето си

и знай -

разгърната съм страница в очите ти,

присъствие

напомнящо за себе си

и блян неизживян

в очакване на твоето завръщане...

 

Дланта ти нежна ще докосва листите,

а те са струни

на изящен звън ...

И ще вали от думи, ще вали и в теб

и в мен,

а аз ще идвам нощем

във съня ти

и с все сърце ще те прегръщам дълго...

 

Ще си мен, о моя малка Слава,

понеже ще те чакам,

ще съм там

в сърцето ти изписан като в книга ...

Ти тръгваш, а пък аз съм уморен.

Тетрадката прибираш във сърцето

и в междуредията

дълги ме четеш -

в реки от ромолящата ми нежност,

с която те застигам

непрестанно.

Ти тръгваш.

Пожелай ме и ... нека пътят ти е лек...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Йоанна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...