Sep 11, 2005, 2:34 PM

О, Слава, когато си до мен ... 

  Poetry
807 0 0

Преди да тръгнеш, мила моя Слава,

вземи тетрадката

със белите корици.

В сърцето си дълбоко я сложи.

На нея е изписана душата ми

и всичко дето не успях

да ти разкажа

за себе си,

за нас,

за дните,

през които съм те чакал и искал съм те ...

 

Бъди до мен в разтворените листи

там някъде,

където аз ще съм

отекващия звук на Любовта ни...

Преди да тръгнеш, мила моя Слава

вземи тетрадката

в сърцето си

и знай -

разгърната съм страница в очите ти,

присъствие

напомнящо за себе си

и блян неизживян

в очакване на твоето завръщане...

 

Дланта ти нежна ще докосва листите,

а те са струни

на изящен звън ...

И ще вали от думи, ще вали и в теб

и в мен,

а аз ще идвам нощем

във съня ти

и с все сърце ще те прегръщам дълго...

 

Ще си мен, о моя малка Слава,

понеже ще те чакам,

ще съм там

в сърцето ти изписан като в книга ...

Ти тръгваш, а пък аз съм уморен.

Тетрадката прибираш във сърцето

и в междуредията

дълги ме четеш -

в реки от ромолящата ми нежност,

с която те застигам

непрестанно.

Ти тръгваш.

Пожелай ме и ... нека пътят ти е лек...

© Йоанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??