18 may 2010, 10:09

О.з. кукувица 

  Poesía » Civil
840 0 0

 Тръгваш си

 и само кукувицата от стенния часовник

с прегракнал плач скърби.

Нали по съдби сте посестрими двете.

В чуждите домове търсите топлина,

снасяте прибързаните си грехове

и отлитате към безгрижието.

 

Прозореца след теб не ще затворя,

очаквайки поредното завръщане

в тиктакащата от безпосочните ми стъпки

празна къща,

където, все по-рядко,

 кръглия час  отброява

 телефонният звън на децата ни.

Без тях,

тя съвсем ще прилича на чужда

и нужда от о.з. кукувици в нея няма да има.

 

Пак ще си кукаме трима –

Аз,

споменът за теб

и празният лист, върху който

написаното до тук ще е още незримо,

а снежната белота ще е нарушена

от черните стъпки на измамната птица.

 

 

© Богдан Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??