May 18, 2010, 10:09 AM

О.з. кукувица

  Poetry » Civic
1.2K 0 0

 Тръгваш си

 и само кукувицата от стенния часовник

с прегракнал плач скърби.

Нали по съдби сте посестрими двете.

В чуждите домове търсите топлина,

снасяте прибързаните си грехове

и отлитате към безгрижието.

 

Прозореца след теб не ще затворя,

очаквайки поредното завръщане

в тиктакащата от безпосочните ми стъпки

празна къща,

където, все по-рядко,

 кръглия час  отброява

 телефонният звън на децата ни.

Без тях,

тя съвсем ще прилича на чужда

и нужда от о.з. кукувици в нея няма да има.

 

Пак ще си кукаме трима –

Аз,

споменът за теб

и празният лист, върху който

написаното до тук ще е още незримо,

а снежната белота ще е нарушена

от черните стъпки на измамната птица.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...