May 18, 2010, 10:09 AM

О.з. кукувица 

  Poetry » Civilian
969 0 0
Тръгваш си
и само кукувицата от стенния часовник
с прегракнал плач скърби.
Нали по съдби сте посестрими двете.
В чуждите домове търсите топлина,
снасяте прибързаните си грехове
и отлитате към безгрижието.
Прозореца след теб не ще затворя,
очаквайки поредното завръщане
в тиктакащата от безпосочните ми стъпки
празна къща,
където, все по-рядко, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Богдан All rights reserved.

Random works
: ??:??