18 мая 2010 г., 10:09

О.з. кукувица

1.2K 0 0

 Тръгваш си

 и само кукувицата от стенния часовник

с прегракнал плач скърби.

Нали по съдби сте посестрими двете.

В чуждите домове търсите топлина,

снасяте прибързаните си грехове

и отлитате към безгрижието.

 

Прозореца след теб не ще затворя,

очаквайки поредното завръщане

в тиктакащата от безпосочните ми стъпки

празна къща,

където, все по-рядко,

 кръглия час  отброява

 телефонният звън на децата ни.

Без тях,

тя съвсем ще прилича на чужда

и нужда от о.з. кукувици в нея няма да има.

 

Пак ще си кукаме трима –

Аз,

споменът за теб

и празният лист, върху който

написаното до тук ще е още незримо,

а снежната белота ще е нарушена

от черните стъпки на измамната птица.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Богдан Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...