6 ago 2007, 11:21

о.з. (Призма 43)

  Poesía
692 0 3


о.з.

Как да ви имам, другари?
Как да опазя образа спрял?
Съцето по-слабо пари.
Душата ми - о.з. генерал...
*
Чашата вдигам. В тигана надничам.
По-дълго соля.

Ръцете ми - къси. В кусури обличам
големите си деца.

В къщите - топло. Семейно. Уютно.
Що ни са срещи? Навън?!

Когато сме много - жива е скука.
Рано се сещам за сън.
*
Бог да ви пази! Такива - каквито.
Кусури не връзвам. Такъв.

Далеч от зарази, скрито-покрито.
Без пози и мъртва стръв.
*
Още ви чакам! Другари!
СкЪтал съм спомена стар.
Докато - колкото пАри -
о.з. генерал - господар...

23 март 2004, Ломбо Есте

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Дончев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...