6 авг. 2007 г., 11:21

о.з. (Призма 43) 

  Поэзия
548 0 3


о.з.

Как да ви имам, другари?
Как да опазя образа спрял?
Съцето по-слабо пари.
Душата ми - о.з. генерал...
*
Чашата вдигам. В тигана надничам.
По-дълго соля.

Ръцете ми - къси. В кусури обличам
големите си деца.

В къщите - топло. Семейно. Уютно.
Що ни са срещи? Навън?!

Когато сме много - жива е скука.
Рано се сещам за сън.
*
Бог да ви пази! Такива - каквито.
Кусури не връзвам. Такъв.

Далеч от зарази, скрито-покрито.
Без пози и мъртва стръв.
*
Още ви чакам! Другари!
СкЪтал съм спомена стар.
Докато - колкото пАри -
о.з. генерал - господар...

23 март 2004, Ломбо Есте

© Симеон Дончев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??