о.з. (Призма 43)
о.з.
Как да ви имам, другари?
Как да опазя образа спрял?
Съцето по-слабо пари.
Душата ми - о.з. генерал...
*
Чашата вдигам. В тигана надничам.
По-дълго соля.
Ръцете ми - къси. В кусури обличам
големите си деца.
В къщите - топло. Семейно. Уютно.
Що ни са срещи? Навън?!
Когато сме много - жива е скука.
Рано се сещам за сън.
*
Бог да ви пази! Такива - каквито.
Кусури не връзвам. Такъв.
Далеч от зарази, скрито-покрито.
Без пози и мъртва стръв.
*
Още ви чакам! Другари!
СкЪтал съм спомена стар.
Докато - колкото пАри -
о.з. генерал - господар...
23 март 2004, Ломбо Есте
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Дончев Все права защищены
