25 may 2007, 20:12

Оазис 

  Poesía
730 0 13
 

Оставяш...

в

затвора

ми

дъх

еуфория.

Халюцинирам

лъчи

в стая от плесен.

Кой си ти всъщност?

Красив си отвън,

но

твойто

Отвътре

крещи ли за мен?

Разпалваш ли мрака ми,

както светулка,

раздира

до кръв телесата му?

Искаш ли

да ме имаш,

на светло

свободна?

..................

Оставям..

в оазиса,

къпещ

очите ти,

моята бяла циклама.

По принцип

не глезя ръцете си,

но ти ме научи,

и

днес,

аз

се храня с докосвания.

© Милена Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??