Оставяш...
в
затвора
ми
дъх
еуфория.
Халюцинирам
лъчи
в стая от плесен.
Кой си ти всъщност?
Красив си отвън,
но
твойто
Отвътре
крещи ли за мен?
Разпалваш ли мрака ми,
както светулка,
раздира
до кръв телесата му?
Искаш ли
да ме имаш,
на светло
свободна?
..................
Оставям..
в оазиса,
къпещ
очите ти,
моята бяла циклама.
По принцип
не глезя ръцете си,
но ти ме научи,
и
днес,
аз
се храня с докосвания.
© Милена All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
