Оазис
Оставяш...
в
затвора
ми
дъх
еуфория.
Халюцинирам
лъчи
в стая от плесен.
Кой си ти всъщност?
Красив си отвън,
но
твойто
Отвътре
крещи ли за мен?
Разпалваш ли мрака ми,
както светулка,
раздира
до кръв телесата му?
Искаш ли
да ме имаш,
на светло
свободна?
..................
Оставям..
в оазиса,
къпещ
очите ти,
моята бяла циклама.
По принцип
не глезя ръцете си,
но ти ме научи,
и
днес,
аз
се храня с докосвания.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Всички права запазени
