1 jul 2008, 6:40

Оазис

801 0 5


Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено.
И всички ние
- едно голямо семейство -
се гледаме все по-жадно
в опита да преборим съмнението, че
който жадува оазис -
живее в пустиня.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допадна ми последното двустишие
  • Да му мислят камилите!
    Поздрави от дюните!
  • и в повечето време се губим в тази пустиня...
    която сами си създаваме...много хубав стих...стойностен...
  • Познато,а? Аз може и да се повтарям понякога, но винаги ме е вълнувала темата за пустинята, която си правим сами...
  • двойки
    в безкраен валс
    чак да полудееш

    .....
    понеже няма опции за нов коментар?!? отговарям..
    повтаряме се ,всеки път с различен оттенък.познато до болка
    кефиш

    пустинята никога не плаче,повярвай ми

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...