old_scoundrel (Александър Белчев)
175 169
1 jul 2008, 6:40

Оазис 

  Poesía » Versos blancos
576 0 5


Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено.
И всички ние
- едно голямо семейство -
се гледаме все по-жадно
в опита да преборим съмнението, че
който жадува оазис -
живее в пустиня.
 

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Допадна ми последното двустишие
  • Да му мислят камилите!
    Поздрави от дюните!
  • и в повечето време се губим в тази пустиня...
    която сами си създаваме...много хубав стих...стойностен...
  • Познато,а? Аз може и да се повтарям понякога, но винаги ме е вълнувала темата за пустинята, която си правим сами...
  • двойки
    в безкраен валс
    чак да полудееш

    .....
    понеже няма опции за нов коментар?!? отговарям..
    повтаряме се ,всеки път с различен оттенък.познато до болка
    кефиш

    пустинята никога не плаче,повярвай ми
Propuestas
: ??:??