1 jul 2008, 6:40

Оазис

803 0 5


Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено.
И всички ние
- едно голямо семейство -
се гледаме все по-жадно
в опита да преборим съмнението, че
който жадува оазис -
живее в пустиня.
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александър Белчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Допадна ми последното двустишие
  • Да му мислят камилите!
    Поздрави от дюните!
  • и в повечето време се губим в тази пустиня...
    която сами си създаваме...много хубав стих...стойностен...
  • Познато,а? Аз може и да се повтарям понякога, но винаги ме е вълнувала темата за пустинята, която си правим сами...
  • двойки
    в безкраен валс
    чак да полудееш

    .....
    понеже няма опции за нов коментар?!? отговарям..
    повтаряме се ,всеки път с различен оттенък.познато до болка
    кефиш

    пустинята никога не плаче,повярвай ми

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...