Jul 1, 2008, 6:40 AM

Оазис

796 0 5


Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено.
И всички ние
- едно голямо семейство -
се гледаме все по-жадно
в опита да преборим съмнението, че
който жадува оазис -
живее в пустиня.
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александър Белчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Допадна ми последното двустишие
  • Да му мислят камилите!
    Поздрави от дюните!
  • и в повечето време се губим в тази пустиня...
    която сами си създаваме...много хубав стих...стойностен...
  • Познато,а? Аз може и да се повтарям понякога, но винаги ме е вълнувала темата за пустинята, която си правим сами...
  • двойки
    в безкраен валс
    чак да полудееш

    .....
    понеже няма опции за нов коментар?!? отговарям..
    повтаряме се ,всеки път с различен оттенък.познато до болка
    кефиш

    пустинята никога не плаче,повярвай ми

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...