1.07.2008 г., 6:40

Оазис

Поезия » Бели стихове

798 0 5

Все по-странни неща
се случват
на жените на приятелите ми;
на приятелите на жените ми;
и на мен, естествено.
И всички ние
- едно голямо семейство -
се гледаме все по-жадно
в опита да преборим съмнението, че
който жадува оазис -
живее в пустиня.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

nuga94 (Нуга Николова)

Допадна ми последното двустишие

2012-01-03T11:07:53+02:00
ananke (Радослав Смилков)

Да му мислят камилите!
Поздрави от дюните!

2008-07-08T19:02:46+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

и в повечето време се губим в тази пустиня...
която сами си създаваме...много хубав стих...стойностен...

2008-07-01T21:23:25+03:00
old_scoundrel (Александър Белчев)

Познато,а? Аз може и да се повтарям понякога, но винаги ме е вълнувала темата за пустинята, която си правим сами...

2008-07-01T10:36:57+03:00
dressy (Зорница Николова)

двойки
в безкраен валс
чак да полудееш

.....
понеже няма опции за нов коментар?!? отговарям..
повтаряме се ,всеки път с различен оттенък.познато до болка
кефиш

пустинята никога не плаче,повярвай ми

2008-07-01T10:22:07+03:00