19 sept 2007, 14:40

Обади се пак

  Poesía
827 1 4
Телефонът звъна, дали не беше ти,
гласът от другата страна мълчи.
И затвори, без да чуя звук,
щом разбра навярно, че съм тук.

Гласът мълчеше и не разбрах
кой е и обзе ме страх.
Може просто да е грешка,
но ми стана много тежко.

Обади се пак, ако си ти,
призовавам те да не мълчиш.
Сърцето ми копнее да те чуе,
душата ми на теб да се открие.

Обади се пак, на глас извиках,
не искам със самотата да свикна.
Мога да простя отново и отново,
само обади се и готово.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ЕЛЕНА ГОГОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...