Sep 19, 2007, 2:40 PM

Обади се пак

  Poetry
826 1 4
Телефонът звъна, дали не беше ти,
гласът от другата страна мълчи.
И затвори, без да чуя звук,
щом разбра навярно, че съм тук.

Гласът мълчеше и не разбрах
кой е и обзе ме страх.
Може просто да е грешка,
но ми стана много тежко.

Обади се пак, ако си ти,
призовавам те да не мълчиш.
Сърцето ми копнее да те чуе,
душата ми на теб да се открие.

Обади се пак, на глас извиках,
не искам със самотата да свикна.
Мога да простя отново и отново,
само обади се и готово.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА ГОГОВА All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....