28 feb 2007, 11:38

ОБЕЩАЙ МИ

2K 0 35

Уморих се от толкова питане,

всеки ден аз за тебе копнях.

Уморено сърцето от скитане

го посипах със звездния прах.

Песъчинки докосваха пръстите,

със които мига ти дарих.

И със капчици галех ти устните,

омагьосвах те, вграждах те в стих.

Появи се случайно в живота ми

и в очите изгря светлина.

Нежност плавно посипваше миглите

и във мен се разля тишина.

Щом усетих те, пак се разлистих -

по-красива от пролетен цвят.

Като слънце погали с лъчите си,

този мой сън, потънал във мрак.

Събери ме в очите си с нежност

и безшумно обичай ме ти.

Обещай ми любов неизбежна

и щастлива ще бъда... нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...