28 feb 2007, 11:38

ОБЕЩАЙ МИ

2K 0 35

Уморих се от толкова питане,

всеки ден аз за тебе копнях.

Уморено сърцето от скитане

го посипах със звездния прах.

Песъчинки докосваха пръстите,

със които мига ти дарих.

И със капчици галех ти устните,

омагьосвах те, вграждах те в стих.

Появи се случайно в живота ми

и в очите изгря светлина.

Нежност плавно посипваше миглите

и във мен се разля тишина.

Щом усетих те, пак се разлистих -

по-красива от пролетен цвят.

Като слънце погали с лъчите си,

този мой сън, потънал във мрак.

Събери ме в очите си с нежност

и безшумно обичай ме ти.

Обещай ми любов неизбежна

и щастлива ще бъда... нали?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...