28 feb 2007, 11:38

ОБЕЩАЙ МИ 

  Poesía » De amor
1818 0 35

Уморих се от толкова питане,

всеки ден аз за тебе копнях.

Уморено сърцето от скитане

го посипах със звездния прах.

Песъчинки докосваха пръстите,

със които мига ти дарих.

И със капчици галех ти устните,

омагьосвах те, вграждах те в стих.

Появи се случайно в живота ми

и в очите изгря светлина.

Нежност плавно посипваше миглите

и във мен се разля тишина.

Щом усетих те, пак се разлистих -

по-красива от пролетен цвят.

Като слънце погали с лъчите си,

този мой сън, потънал във мрак.

Събери ме в очите си с нежност

и безшумно обичай ме ти.

Обещай ми любов неизбежна

и щастлива ще бъда... нали?

© Кремена Стоева Todos los derechos reservados

El Autor ha prohibido la votación.
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??