ОБЕЩАЙ МИ
Уморих се от толкова питане,
всеки ден аз за тебе копнях.
Уморено сърцето от скитане
го посипах със звездния прах.
Песъчинки докосваха пръстите,
със които мига ти дарих.
И със капчици галех ти устните,
омагьосвах те, вграждах те в стих.
Появи се случайно в живота ми
и в очите изгря светлина.
Нежност плавно посипваше миглите
и във мен се разля тишина.
Щом усетих те, пак се разлистих -
по-красива от пролетен цвят.
Като слънце погали с лъчите си,
този мой сън, потънал във мрак.
Събери ме в очите си с нежност
и безшумно обичай ме ти.
Обещай ми любов неизбежна
и щастлива ще бъда... нали?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кремена Стоева Всички права запазени
