9 sept 2007, 21:33

Обещание

  Poesía
769 0 1

Обещание
В дълбокия мрак чух гласа ти “Вярвам в теб”.

Само тази една фраза ехти в сърцето ми.

Ти винаги ще си до мен, давайки ми смелост.

Смелост и желание да защитавам

бъдещето ни, определено от съдбата.

Обещавам ти, няма да се откажа.

Бавно, малко по-малко, вървя напред

със сигурност, без капка колебание.

С времето хората губят мечтите си.

Ерите на грешките и начини да нараняваш друг

са направени да бъдат повторени.

Защо се борят срещу вярата едни другиму?

Защо изгасват светлината, известна като съдба?

Но няма да го позволя това да ни сполети.

Искам да пазя бъдещето ни с ръцете си до край,

защото ти ме научи да се боя с всичка сила,

научи ме да не се предавам, когато

пред мен не се вижда светлината на пътя.

И аз ти обещавам, че няма да спра.

Без значение колко пъти се препъвам

и чувствам, че не мога повече.

Обещавам, че никога няма да спра,

защото вярвам на думите ти така, както

и ти продължаваш да вярваш в мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....