9.09.2007 г., 21:33

Обещание

763 0 1

Обещание
В дълбокия мрак чух гласа ти “Вярвам в теб”.

Само тази една фраза ехти в сърцето ми.

Ти винаги ще си до мен, давайки ми смелост.

Смелост и желание да защитавам

бъдещето ни, определено от съдбата.

Обещавам ти, няма да се откажа.

Бавно, малко по-малко, вървя напред

със сигурност, без капка колебание.

С времето хората губят мечтите си.

Ерите на грешките и начини да нараняваш друг

са направени да бъдат повторени.

Защо се борят срещу вярата едни другиму?

Защо изгасват светлината, известна като съдба?

Но няма да го позволя това да ни сполети.

Искам да пазя бъдещето ни с ръцете си до край,

защото ти ме научи да се боя с всичка сила,

научи ме да не се предавам, когато

пред мен не се вижда светлината на пътя.

И аз ти обещавам, че няма да спра.

Без значение колко пъти се препъвам

и чувствам, че не мога повече.

Обещавам, че никога няма да спра,

защото вярвам на думите ти така, както

и ти продължаваш да вярваш в мен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...