9 сент. 2007 г., 21:33

Обещание

770 0 1

Обещание
В дълбокия мрак чух гласа ти “Вярвам в теб”.

Само тази една фраза ехти в сърцето ми.

Ти винаги ще си до мен, давайки ми смелост.

Смелост и желание да защитавам

бъдещето ни, определено от съдбата.

Обещавам ти, няма да се откажа.

Бавно, малко по-малко, вървя напред

със сигурност, без капка колебание.

С времето хората губят мечтите си.

Ерите на грешките и начини да нараняваш друг

са направени да бъдат повторени.

Защо се борят срещу вярата едни другиму?

Защо изгасват светлината, известна като съдба?

Но няма да го позволя това да ни сполети.

Искам да пазя бъдещето ни с ръцете си до край,

защото ти ме научи да се боя с всичка сила,

научи ме да не се предавам, когато

пред мен не се вижда светлината на пътя.

И аз ти обещавам, че няма да спра.

Без значение колко пъти се препъвам

и чувствам, че не мога повече.

Обещавам, че никога няма да спра,

защото вярвам на думите ти така, както

и ти продължаваш да вярваш в мен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диляна Неделчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...