20 dic 2008, 12:18

Обещание 

  Poesía
940 0 4

ОБЕЩАНИЕ

 

Цял живот
ще ги чакам децата ми
с черното коте, поседнало в скута ми
(знак за щастие, или самота).

Деца мои,
върнете се при вашата майка,
всичко вече е празно от съдържание,
всичко вече е кристално ясно от празнота.
Светлина?
Светлината в очите сте вие,
тоест: бих искала
да ходя  по родителски срещи,
да ставам рано - да правя закуски,
вечер, когато питате 
(дано питате)
защо си тъжна, 
да отговарям: не е тъга, а умора...
къде е умората.

Майките не се уморяват,
майките са светици,
не пушат, не пият, по мъже не ходят, хазат не играят,
шият пердета майките,
кърпят чорапи, плетат пуловери, перат,
дори не плачат
(те са мъжки момичета, майките) 
и чакат 
да се завърнат децата от някъде,
по цели нощи прекарват в молитви майките,
на разсъмване набират разтреперани
бърза помощ, или полиция, телефони всякакви.

Къде са децата?...

Цял живот
ще ви чакам, деца мои,
с черното коте, поседнало в скута ми,
цял живот, без умора.

Соня Фурнаджиева, Казанлък

© Соня Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления и от мен!
  • Харесах начина ти на мислене и писане.Браво и добре дошла в нашите редици.Поздрави!
  • Настръхнах!Комплименти и добре дошла!
  • "Цял живот
    ще ви чакам, деца мои,
    с черното коте, поседнало в скута ми,
    цял живот, без умора."


    Соня, удоволствието бе мое! Весели празници!

    п.п.: И добре дошла с хубавия стих!
Propuestas
: ??:??