Dec 20, 2008, 12:18 PM

Обещание

  Poetry
1.3K 0 4

ОБЕЩАНИЕ

 

Цял живот
ще ги чакам децата ми
с черното коте, поседнало в скута ми
(знак за щастие, или самота).

Деца мои,
върнете се при вашата майка,
всичко вече е празно от съдържание,
всичко вече е кристално ясно от празнота.
Светлина?
Светлината в очите сте вие,
тоест: бих искала
да ходя  по родителски срещи,
да ставам рано - да правя закуски,
вечер, когато питате 
(дано питате)
защо си тъжна, 
да отговарям: не е тъга, а умора...
къде е умората.

Майките не се уморяват,
майките са светици,
не пушат, не пият, по мъже не ходят, хазат не играят,
шият пердета майките,
кърпят чорапи, плетат пуловери, перат,
дори не плачат
(те са мъжки момичета, майките) 
и чакат 
да се завърнат децата от някъде,
по цели нощи прекарват в молитви майките,
на разсъмване набират разтреперани
бърза помощ, или полиция, телефони всякакви.

Къде са децата?...

Цял живот
ще ви чакам, деца мои,
с черното коте, поседнало в скута ми,
цял живот, без умора.

Соня Фурнаджиева, Казанлък

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Соня All rights reserved.

Comments

Comments

  • Поздравления и от мен!
  • Харесах начина ти на мислене и писане.Браво и добре дошла в нашите редици.Поздрави!
  • Настръхнах!Комплименти и добре дошла!
  • "Цял живот
    ще ви чакам, деца мои,
    с черното коте, поседнало в скута ми,
    цял живот, без умора."


    Соня, удоволствието бе мое! Весели празници!

    п.п.: И добре дошла с хубавия стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...