Обещание

Не ме закачай, Ветре! Не сега!

Сега не съм тревичка, сънуваща птица,

сега не съм балон във детска ръка.

Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата!

Сега не съм в морето сияйна искрица,

сега не съм на коте немирен мустак!

Но ела при мен довечера, като Ромео при Жулиета -

тогава ще те целуна и ще политна със теб.

Тогава ще се разтворим сред звездите в небето,

тогава ще напиша най-прекрасен сонет!

Не ме закачай, Ветре! Не сега!