mmuladzhikova (Мария Муладжикова)
11

1 янв. 2010 г., 11:46

Обещание

Поэзия

868 0 1

Обещание

Не ме закачай, Ветре! Не сега!

Сега не съм тревичка, сънуваща птица,

сега не съм балон във детска ръка.

Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата!

Сега не съм в морето сияйна искрица,

сега не съм на коте немирен мустак!

Но ела при мен довечера, като Ромео при Жулиета -

тогава ще те целуна и ще политна със теб.

Тогава ще се разтворим сред звездите в небето,

тогава ще напиша най-прекрасен сонет!

Не ме закачай, Ветре! Не сега!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поэзия 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0