Обещание
Не ме закачай, Ветре! Не сега!
Сега не съм тревичка, сънуваща птица,
сега не съм балон във детска ръка.
Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата!
Сега не съм в морето сияйна искрица,
сега не съм на коте немирен мустак!
Но ела при мен довечера, като Ромео при Жулиета -
тогава ще те целуна и ще политна със теб.
Тогава ще се разтворим сред звездите в небето,
тогава ще напиша най-прекрасен сонет!
Не ме закачай, Ветре! Не сега!
© Мария Муладжикова All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
