Обещание
Не ме закачай, Ветре! Не сега!
Сега не съм тревичка, сънуваща птица,
сега не съм балон във детска ръка.
Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата!
Сега не съм в морето сияйна искрица,
сега не съм на коте немирен мустак!
Но ела при мен довечера, като Ромео при Жулиета -
тогава ще те целуна и ще политна със теб.
Тогава ще се разтворим сред звездите в небето,
тогава ще напиша най-прекрасен сонет!
Не ме закачай, Ветре! Не сега!
© Мария Муладжикова All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
