Обещание

Поезия

864 0 1

Обещание

Не ме закачай, Ветре! Не сега!

Сега не съм тревичка, сънуваща птица,

сега не съм балон във детска ръка.

Спри да играеш с мен и да ме дърпаш за косата!

Сега не съм в морето сияйна искрица,

сега не съм на коте немирен мустак!

Но ела при мен довечера, като Ромео при Жулиета -

тогава ще те целуна и ще политна със теб.

Тогава ще се разтворим сред звездите в небето,

тогава ще напиша най-прекрасен сонет!

Не ме закачай, Ветре! Не сега!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

veesii70 (Веселка Стойнева)

Харесва ми как пишеш!!!
Пиши!!!
Поздравления!!!

2010-01-01T11:59:53+02:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поезия 9.9K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0