Maryroj (МД)
241 718
11 ene 2020, 23:29

Обещание 

  Poesía » De amor
370 1 2

Водата черна

неистово ме канеше
във своята прегръдка

в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас

ме викаше, зовеше ме:

"При мен ела! При мен ела!"
Обещаваше ми покой и ласка,
макар и хладна...
За покой жадувам аз...
А вятърът студен ме галеше...
Студени тръпки

по кожата ми пролазиха,
ледена стрела

във сърцето ми забиха...
Умирам ли?
Студено ми е,

толкова студено...
Черен хлад обгръща моята душа...
Къде си ти, за да ме стоплиш
и да ми дадеш от твоята топлина?

© МД Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??