Обещание
Водата черна
неистово ме канеше
във своята прегръдка
в тъмнината на нощта.
Със ромолящият си глас
ме викаше, зовеше ме:
"При мен ела! При мен ела!"
Обещаваше ми покой и ласка,
макар и хладна...
За покой жадувам аз...
А вятърът студен ме галеше...
Студени тръпки
по кожата ми пролазиха,
ледена стрела
във сърцето ми забиха...
Умирам ли?
Студено ми е,
толкова студено...
Черен хлад обгръща моята душа...
Къде си ти, за да ме стоплиш
и да ми дадеш от твоята топлина?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
