19 jun 2007, 13:10

Обещанието :)

  Poesía
872 0 11
Рече ми един младеж: "Ано,

очаквай ти от мене рози,

зарана в понеделник рано!"

И сега въпросът ме тормози.


За кой понеделник ми рече,

аз ли нещо пак не доразбрах?

То времето от вчера изтече

е да, обаче цветята не видях.


Бодлите им не усетих даже,

така очаквах цял ден, но не...

Рози, дали момъкът ме лъже

или бере ги потайно някъде?


Будала съм, щом се надявам,

ергените не носят веч цветя.

Защо дори ви го разправям?

Бе явно, в облаците си летя.


От днес не ще повярвам вече

дори за дар - цвете в саксия.

Леко водата от вазата изтече

и свиквам с тази моя орисия.


(а)


19.06.2007г  вторник :( 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко сте мили и добрички
    загрижени за моя делник.
    Всъщност прави сте всички
    не е само един понеделник.
    Срещнах момъка в Кратунци,
    кога бях там преди неделя.
    Ходих да продавам грънци
    помагах в пазара на леля.
    Ангар, Ано казва ми, не Ани,
    понеже правих се на скромна.
    С момъка не сме се опознали,
    не съм за всяка уста стомна.


    Поздрав и усмивка за всички.
  • Ани, изчакай, сигурно е за другия понеделник! И му кажи да не ти вика "Ано", защото ще си има работа с мен! Като получиш цветята свирни!!!
  • Винаги съм впечатлен от акроспособностите
    Стихът е прекрасен!
  • Ани, вярвай в красотата на цветята, а не в лъжите на мъжете!Бъди щастлива , Ани!
  • Поздравления,мила!
    Прегръщам те

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...