очаквай ти от мене рози,
зарана в понеделник рано!"
И сега въпросът ме тормози.
За кой понеделник ми рече,
аз ли нещо пак не доразбрах?
То времето от вчера изтече
е да, обаче цветята не видях.
Бодлите им не усетих даже,
така очаквах цял ден, но не...
Рози, дали момъкът ме лъже
или бере ги потайно някъде?
Будала съм, щом се надявам,
ергените не носят веч цветя.
Защо дори ви го разправям?
Бе явно, в облаците си летя.
От днес не ще повярвам вече
дори за дар - цвете в саксия.
Леко водата от вазата изтече
и свиквам с тази моя орисия.
(а)
© Анета Саманлиева Всички права запазени
загрижени за моя делник.
Всъщност прави сте всички
не е само един понеделник.
Срещнах момъка в Кратунци,
кога бях там преди неделя.
Ходих да продавам грънци
помагах в пазара на леля.
Ангар, Ано казва ми, не Ани,
понеже правих се на скромна.
С момъка не сме се опознали,
не съм за всяка уста стомна.
Поздрав и усмивка за всички.