19 jul 2019, 7:38

Обесване

  Poesía
595 1 0

Спуснаха въжето, примката се залюля.

Слънцето, и то кръгло като нея,

Провря се и в очите ми се заигра.

 

Отметнах палав кичур, разпилял се над челото.

Пристъпи палачът, не разменихме и поглед.

После въжето в брадата ми се опря.

 

Да бях убиец, мошеник или крадец,

Да бях бунтовник или революционер,

Щях да знам поне как да умра.

 

Но какво, ако съм живял живота като игра?

Какво, ако съм пролял малко кръв на шега?

Какво, ако не чувствам никаква вина?

 

Проври се, Слънце, проправи ми път.

Нека се хлъзне леко по врата въжето.

Нека увисна меко, като на сън.

 

Грешен път ли съм избрал? Избирал ли съм въобще?

Да, проиграх шанса си да остана жив.

Но всичко друго спечелих.

 

Съжалявам ли? Не повече от слънцето,

Което се смее високо на небето

И любопитно в примката се провира...

 

Защото не може да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ваня Накова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...